20.02.2006 г., 18:55

Скитник

1.1K 0 3

Безпътен бродиш.Потърси ме.
Измръзваш и топиш се в адски пек.
Умираш бавно...Призови ме.
за болестта ти  ще намеря лек.
Политаш ала падаш.. подхвани ме.
Сънуваш и бленуваш . Стой до мен.
От страх нашепвай мойто име
вземи нощта и превърни я в ден.
И след това , когато се наситиш
на поривите или на страстта.
Недей по пътя чужд  и сам да скиташ ,
а моля те , върни  се у дома.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...