Feb 20, 2006, 6:55 PM

Скитник

  Poetry
1.1K 0 3

Безпътен бродиш.Потърси ме.
Измръзваш и топиш се в адски пек.
Умираш бавно...Призови ме.
за болестта ти  ще намеря лек.
Политаш ала падаш.. подхвани ме.
Сънуваш и бленуваш . Стой до мен.
От страх нашепвай мойто име
вземи нощта и превърни я в ден.
И след това , когато се наситиш
на поривите или на страстта.
Недей по пътя чужд  и сам да скиташ ,
а моля те , върни  се у дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Елена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...