27 нояб. 2015 г., 15:48

Скитник

562 0 10

 

 

 

Как ми се иска да поплувам

из Всемира,

без скафандър и без шлем,

като акула ...

не, като птица лекокрила,

устремена към залеза червен ...

да премина спиралата на времето,

с ръце да обгърна звездите

на моя роден Водолей,

пръсти да заровя 

на Вероника в косите,

рогата да погаля на Телеца - змей,

да видя Андромеда къде е

и защо Лебедът не обича Цефей,

да чуя Касиопея нежно

дали пак пее

на онзи там, Персей ...

Как искам ...

прикован под небето, над листа,

но с едничката си вяра,

че обрекло ме е времето /аз, клетия/,

да съм скитникът звезден след края ...

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...