Как ми се иска да поплувам
из Всемира,
без скафандър и без шлем,
като акула ...
не, като птица лекокрила,
устремена към залеза червен ...
да премина спиралата на времето,
с ръце да обгърна звездите
на моя роден Водолей,
пръсти да заровя
на Вероника в косите,
рогата да погаля на Телеца - змей,
да видя Андромеда къде е
и защо Лебедът не обича Цефей,
да чуя Касиопея нежно
дали пак пее
на онзи там, Персей ...
Как искам ...
прикован под небето, над листа,
но с едничката си вяра,
че обрекло ме е времето /аз, клетия/,
да съм скитникът звезден след края ...
© Валентин Василев Всички права запазени