11 апр. 2013 г., 21:52

Скитник на времето

1K 0 0

В превратното време
вървиш,
незнайни зъбери
пребродил.
Срив отгоре в низ,
времето потайно
минал.
Пъстрите възторзи,
тъмен пад,
после се провираш
в търсене на вечната
Жена.
Противоречието на деня,
някъде на пътя на океани.
Вземаш миг,
търсиш брод.
После се унасяш
във безкрая,
под дъгата отминава
спомен,
съзира живинка,
възражда устрем.
И когато преоткриваш срещите
с жената в черно,
понякога се взираш в
празните очи:
Ела, ти бе моя,
„аз отдадох се на друга”...
И в обятията на живота
чудни замъци строих.
Уморих се да обичам,
не успях да съградя
Олтар.
Пропилях минути,
отхвърлих зов,
побягнал от деня,
зовящ възторзи!
И голямата любов,
обхванала света,
в носталгия замря...
Жената се роди
и дъгата оживя...
Светлина обзе всемира
до предела краен,
всички светли хора.
Поигра на „дама”,
после се разкри!
На жената в черно
погледът дълбок.
Някъде в бездънна яма
на живота
зри,
помни,
търси!
Ела, любима, обхвани ме,
тътен,
отхвърли това...
С поглед празен е
Жената в черно,
мръкнат пъстрите звезди.
В погледа на края
премини, дъга,
възцари живот,
обхват искри!
Не беше сам,
нито ще остане спомен,
поглед ням и тъжен.
Под дъгата!
Сълзи, възторзи,
зов и плам.
Премини словата,
Скитнико нещастен,
ти не беше сам!
Никой не живее вечно;
любовта ни 
трябва също да умре!
Просто във безкрая
при срещата нелепа
проври се под дъгата!
Съхрани проблясваща
искрица светлина,
пред жената в черно,
докосни мига,
отдай му сетни сили:
„Никой няма да живее
Вечно!”

06.04.13

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....