11.04.2013 г., 21:52

Скитник на времето

1K 0 0

В превратното време
вървиш,
незнайни зъбери
пребродил.
Срив отгоре в низ,
времето потайно
минал.
Пъстрите възторзи,
тъмен пад,
после се провираш
в търсене на вечната
Жена.
Противоречието на деня,
някъде на пътя на океани.
Вземаш миг,
търсиш брод.
После се унасяш
във безкрая,
под дъгата отминава
спомен,
съзира живинка,
възражда устрем.
И когато преоткриваш срещите
с жената в черно,
понякога се взираш в
празните очи:
Ела, ти бе моя,
„аз отдадох се на друга”...
И в обятията на живота
чудни замъци строих.
Уморих се да обичам,
не успях да съградя
Олтар.
Пропилях минути,
отхвърлих зов,
побягнал от деня,
зовящ възторзи!
И голямата любов,
обхванала света,
в носталгия замря...
Жената се роди
и дъгата оживя...
Светлина обзе всемира
до предела краен,
всички светли хора.
Поигра на „дама”,
после се разкри!
На жената в черно
погледът дълбок.
Някъде в бездънна яма
на живота
зри,
помни,
търси!
Ела, любима, обхвани ме,
тътен,
отхвърли това...
С поглед празен е
Жената в черно,
мръкнат пъстрите звезди.
В погледа на края
премини, дъга,
възцари живот,
обхват искри!
Не беше сам,
нито ще остане спомен,
поглед ням и тъжен.
Под дъгата!
Сълзи, възторзи,
зов и плам.
Премини словата,
Скитнико нещастен,
ти не беше сам!
Никой не живее вечно;
любовта ни 
трябва също да умре!
Просто във безкрая
при срещата нелепа
проври се под дъгата!
Съхрани проблясваща
искрица светлина,
пред жената в черно,
докосни мига,
отдай му сетни сили:
„Никой няма да живее
Вечно!”

06.04.13

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...