Скитник пред вратата
СКИТНИК ПРЕД ВРАТАТА
Защо се връщаш? Толкова уплашен
не съм те виждала. А и не бива.
Заглъхнали са празничните чаши
и светлините станаха резливи.
Пропуснал ли си шанса да получиш
възторзите и лъскавия дял?
Та ти отдавна си загубил ключа
и може би душата си продал.
Бръшлянът прегоря и се изрони,
косите ми тъгата набрашни.
Не различавам вече кой сезон е
и се загърнах с много тишини.
Не мисля да изляза от капана
на предвидимо сивия уют.
И пътя по-добре да беше хванал,
наместо да се вкочаниш от студ.
Пространството без тебе се размести
и край стените никне само хвощ.
Каквото да речеш, е неуместно.
Тръгни си, пожелай ми: – Лека нощ!
Дано сънувам – дълго, и насъне
успея слабостта си да простя,
копнежа си – за сетно да прегърна
човека, спрял пред пътната врата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены