26.07.2025 г., 9:51

Скитник пред вратата

212 2 0

СКИТНИК ПРЕД ВРАТАТА

Защо се връщаш? Толкова уплашен
не съм те виждала. А и не бива.
Заглъхнали са празничните чаши
и светлините станаха резливи.

Пропуснал ли си шанса да получиш
възторзите и лъскавия дял?
Та ти отдавна си загубил ключа
и може би душата си продал.

Бръшлянът прегоря и се изрони,
косите ми тъгата набрашни.
Не различавам вече кой сезон е
и се загърнах с много тишини.

Не мисля да изляза от капана
на предвидимо сивия уют.
И пътя по-добре да беше хванал,
наместо да се вкочаниш от студ.

Пространството без тебе се размести
и край стените никне само хвощ.
Каквото да речеш, е неуместно.
Тръгни си, пожелай ми: – Лека нощ!

Дано сънувам – дълго, и насъне
успея слабостта си да простя,
копнежа си – за сетно да прегърна
човека, спрял пред пътната врата.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...