10 окт. 2013 г., 18:06

Скитник в мисълта

483 0 5

Скитник съм във мисълта

и скиторя във простора.

Ровя вечер в пепелта

да възкръсвам мъртви хора.

 

До луната правя рейс,

за да търся горе Рая.

Посещавам нощен Фейс.

Ходя по небето вкрая.

 

Скитам по безброй звезди -

мисълта си в тях заривам.

А съдбата ми реди

нови мисли да откривам.

 

Всяка мисъл в мен е знак,

че съм жител на земята.

И на нейния гръбнак

Господ дрехата си мята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...