10.10.2013 г., 18:06

Скитник в мисълта

482 0 5

Скитник съм във мисълта

и скиторя във простора.

Ровя вечер в пепелта

да възкръсвам мъртви хора.

 

До луната правя рейс,

за да търся горе Рая.

Посещавам нощен Фейс.

Ходя по небето вкрая.

 

Скитам по безброй звезди -

мисълта си в тях заривам.

А съдбата ми реди

нови мисли да откривам.

 

Всяка мисъл в мен е знак,

че съм жител на земята.

И на нейния гръбнак

Господ дрехата си мята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...