10.10.2013 г., 18:06

Скитник в мисълта

480 0 5

Скитник съм във мисълта

и скиторя във простора.

Ровя вечер в пепелта

да възкръсвам мъртви хора.

 

До луната правя рейс,

за да търся горе Рая.

Посещавам нощен Фейс.

Ходя по небето вкрая.

 

Скитам по безброй звезди -

мисълта си в тях заривам.

А съдбата ми реди

нови мисли да откривам.

 

Всяка мисъл в мен е знак,

че съм жител на земята.

И на нейния гръбнак

Господ дрехата си мята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...