10 oct 2013, 18:06

Скитник в мисълта

  Poesía » Otra
488 0 5

Скитник съм във мисълта

и скиторя във простора.

Ровя вечер в пепелта

да възкръсвам мъртви хора.

 

До луната правя рейс,

за да търся горе Рая.

Посещавам нощен Фейс.

Ходя по небето вкрая.

 

Скитам по безброй звезди -

мисълта си в тях заривам.

А съдбата ми реди

нови мисли да откривам.

 

Всяка мисъл в мен е знак,

че съм жител на земята.

И на нейния гръбнак

Господ дрехата си мята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...