10 oct 2013, 18:06

Скитник в мисълта

  Poesía » Otra
485 0 5

Скитник съм във мисълта

и скиторя във простора.

Ровя вечер в пепелта

да възкръсвам мъртви хора.

 

До луната правя рейс,

за да търся горе Рая.

Посещавам нощен Фейс.

Ходя по небето вкрая.

 

Скитам по безброй звезди -

мисълта си в тях заривам.

А съдбата ми реди

нови мисли да откривам.

 

Всяка мисъл в мен е знак,

че съм жител на земята.

И на нейния гръбнак

Господ дрехата си мята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...