Скитник съм във мисълта
и скиторя във простора.
Ровя вечер в пепелта
да възкръсвам мъртви хора.
До луната правя рейс,
за да търся горе Рая.
Посещавам нощен Фейс.
Ходя по небето вкрая.
Скитам по безброй звезди -
мисълта си в тях заривам.
А съдбата ми реди
нови мисли да откривам.
Всяка мисъл в мен е знак,
че съм жител на земята.
И на нейния гръбнак
Господ дрехата си мята.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
