3 февр. 2024 г., 20:40

Скок над бездна

1.2K 3 8

Зад маската се крие страх

и зъби се, изглежда вечен,

но той е само лепкав прах,

сред вяра в Бога е обречен.

 

Къде е вярата, къде,

в света мамона заобичал,

страхът живота ни краде

и с криви маски ни окичва.

 

А вътре в нас, дълбоко Бог

ни чака кротко да открием,

че вярата – над бездна скок,

възможна е и ще изтрие

 

в душата всеки жилав страх

и коренът му стар отсича,

и в битка влиза с всеки  грях,

че Бог безкрайно ни обича.

 

Без маска сме с човешки лик,

сърцата ни летят щастливи,

а вътре нежния език

на вярата ни се разлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...