3 февр. 2024 г., 20:40

Скок над бездна

1.2K 3 8

Зад маската се крие страх

и зъби се, изглежда вечен,

но той е само лепкав прах,

сред вяра в Бога е обречен.

 

Къде е вярата, къде,

в света мамона заобичал,

страхът живота ни краде

и с криви маски ни окичва.

 

А вътре в нас, дълбоко Бог

ни чака кротко да открием,

че вярата – над бездна скок,

възможна е и ще изтрие

 

в душата всеки жилав страх

и коренът му стар отсича,

и в битка влиза с всеки  грях,

че Бог безкрайно ни обича.

 

Без маска сме с човешки лик,

сърцата ни летят щастливи,

а вътре нежния език

на вярата ни се разлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...