Зад маската се крие страх
и зъби се, изглежда вечен,
но той е само лепкав прах,
сред вяра в Бога е обречен.
Къде е вярата, къде,
в света мамона заобичал,
страхът живота ни краде
и с криви маски ни окичва.
А вътре в нас, дълбоко Бог
ни чака кротко да открием,
че вярата – над бездна скок,
възможна е и ще изтрие
в душата всеки жилав страх
и коренът му стар отсича,
и в битка влиза с всеки грях,
че Бог безкрайно ни обича.
Без маска сме с човешки лик,
сърцата ни летят щастливи,
а вътре нежния език
на вярата ни се разлива.
© Милена Френкева Всички права запазени