Скрий ме
Скрий ме във недрата си, дълбоко,
скрий ме да не виждам този свят,
скрий ме, повече не мога,
не издържам вече в този ад.
Скрий ме слънце да не видя,
да изгния във виновна влага,
скрий ме, там, където топлината не достига,
скрий ме, от живота искам да избягам.
Скрий ме от зелените пространства,
от уханието нежно на цветя,
скрий ме, стига вече бяло странство,
стига вече грозна самота.
Скрий ме във недрата на скалите,
да застина в хлад и твърдина,
скрий ме в пластовете варовити,
там, под влажната земя.
Скрий ме в пелената черна,
да не видя вече светъл ден,
скрий ме, че обичах я безмерно,
скрий ме, тя не е до мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
