Скрити надежди

Беше някога, и то на шега,
клавишите тракаха игриви слова.
И нетът, приятел на всички в играта,
с финес примамваше душите в чата.
Бяхме невидими, тайнствени, зли,
ставаше ли дума за нашите съдби.
Обидите литваха, но намираха отпор
и ставаше велик и неистов спор.
Все аз виновна, а той победил.
Но идваше миг и с взлом забила
пътния знак с обратен завой,
поемах на трета и право напред
и нищо не спираше моя словоред.
Думи страховити! Защо ли? Кажи?
Приемах обратно какви ли не лъжи.
Ама карай! Казвах си аз смирено.
Ще дойде време и той ще реши,
че сърцето и разумът, слети в едно,
ще търсят утеха и тайно гнездо.
И лека-полека минаваха дни.
Годината мина, третата вече лети
все в раздумки безкрайни
и романтични имейли с думи омайни.
В благи слова и скрити надежди
пишем ли, пишем и срещи уреждаме.
Сценарият готов е и тайно нагаждаме
всяка стъпка от бъдеща среща.
Мисъл с целувка тайно се връща,
душата обхожда, сърцето прегръща.
Идва, лута се и така всеки ден.
Ех, как пъзелът добре е нареден.