Скрити надежди
Беше някога, и то на шега,
клавишите тракаха игриви слова.
И нетът, приятел на всички в играта,
с финес примамваше душите в чата.
Бяхме невидими, тайнствени, зли,
ставаше ли дума за нашите съдби.
Обидите литваха, но намираха отпор
и ставаше велик и неистов спор.
Все аз виновна, а той победил.
Но идваше миг и с взлом забила
пътния знак с обратен завой, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up