7 сент. 2008 г., 08:40

скривалище

1.4K 0 3

Аз търся да открия:

Най-тъмния фон на мрака.

Там в ъгъла да се скрия,

с мисълта, че никой не ме чака.

Но дори и там...!

В най-черното на чернината.

Пак по-черна ще се отличава в мен душата.

Аз търся да открия,

Той, самият Дявол.

Лошото във мен, ще се опитам да прикрия.

Застанала до него, ще Ви се престоря на приятел.

Но и тогава, демони страшни...

над мен ще почнете да се кланяте!

Ще усетите мойта остра сила.

Ще целувате краката ми прашни.

И онзи, вече "никой" до мен...

от страх стомахът му ще почне да се свива.

А аз, застанала на мястото си,

да бъда от Дявола пò Дявол.

Този, който само с мисълта си те убива.   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весли Векселбергерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...