7.09.2008 г., 8:40

скривалище

1.4K 0 3

Аз търся да открия:

Най-тъмния фон на мрака.

Там в ъгъла да се скрия,

с мисълта, че никой не ме чака.

Но дори и там...!

В най-черното на чернината.

Пак по-черна ще се отличава в мен душата.

Аз търся да открия,

Той, самият Дявол.

Лошото във мен, ще се опитам да прикрия.

Застанала до него, ще Ви се престоря на приятел.

Но и тогава, демони страшни...

над мен ще почнете да се кланяте!

Ще усетите мойта остра сила.

Ще целувате краката ми прашни.

И онзи, вече "никой" до мен...

от страх стомахът му ще почне да се свива.

А аз, застанала на мястото си,

да бъда от Дявола пò Дявол.

Този, който само с мисълта си те убива.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весли Векселбергерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...