13 февр. 2007 г., 21:03

Скръб

Поэзия

1.1K 0 1

Приех смъртта.
Сега остава
да пристъпя от другата страна,
където стеле се нощта
през бурите във моята душа...
Да тръгна аз по пътя от стъкла...
Не чувствам нищо, всичко си отиде...
Те няма да тъгуват за смеха,
не, няма да им липсва мойто име...
Ще им олекне ако аз умра,
ако не ги измъчвам вече със слова
за мъката и мойта самота...
А Митко... него смятах за душа,
тъй близка до селенията горни,
а като ангелите падна вдън земя,
мерзавец се оказа, дребен, долен...
И моята любов потъпка със крака,
сега щастлив ще е ако умра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

О,не бъди толкова черногледа, Кате!

Ти Митко го остави - не е ангел, щом е паднал в дън земи!
Огледай се, друг момък ще те покори след ... има - няма 20-30 дни
Усмивка!!!

2007-02-13T21:13:47+02:00