13.02.2007 г., 21:03

Скръб

1.1K 0 1
Приех смъртта.
Сега остава
да пристъпя от другата страна,
където стеле се нощта
през бурите във моята душа...
Да тръгна аз по пътя от стъкла...
Не чувствам нищо, всичко си отиде...
Те няма да тъгуват за смеха,
не, няма да им липсва мойто име...
Ще им олекне ако аз умра,
ако не ги измъчвам вече със слова
за мъката и мойта самота...
А Митко... него смятах за душа,
тъй близка до селенията горни,
а като ангелите падна вдън земя,
мерзавец се оказа, дребен, долен...
И моята любов потъпка със крака,
сега щастлив ще е ако умра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О,не бъди толкова черногледа, Кате!

    Ти Митко го остави - не е ангел, щом е паднал в дън земи!
    Огледай се, друг момък ще те покори след ... има - няма 20-30 дни
    Усмивка!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...