13 feb 2007, 21:03

Скръб 

  Poesía
763 0 1
Приех смъртта.
Сега остава
да пристъпя от другата страна,
където стеле се нощта
през бурите във моята душа...
Да тръгна аз по пътя от стъкла...
Не чувствам нищо, всичко си отиде...
Те няма да тъгуват за смеха,
не, няма да им липсва мойто име...
Ще им олекне ако аз умра,
ако не ги измъчвам вече със слова
за мъката и мойта самота...
А Митко... него смятах за душа,
тъй близка до селенията горни,
а като ангелите падна вдън земя,
мерзавец се оказа, дребен, долен...
И моята любов потъпка със крака,
сега щастлив ще е ако умра!

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О,не бъди толкова черногледа, Кате!

    Ти Митко го остави - не е ангел, щом е паднал в дън земи!
    Огледай се, друг момък ще те покори след ... има - няма 20-30 дни
    Усмивка!!!
Propuestas
: ??:??