Feb 13, 2007, 9:03 PM
Скръб
Приех смъртта.
Сега остава
да пристъпя от другата страна,
където стеле се нощта
през бурите във моята душа...
Да тръгна аз по пътя от стъкла...
Не чувствам нищо, всичко си отиде...
Те няма да тъгуват за смеха,
не, няма да им липсва мойто име...
Ще им олекне ако аз умра,
ако не ги измъчвам вече със слова
за мъката и мойта самота...
А Митко... него смятах за душа,
тъй близка до селенията горни,
а като ангелите падна вдън земя,
мерзавец се оказа, дребен, долен...
И моята любов потъпка със крака,
сега щастлив ще е ако умра!
Сега остава
да пристъпя от другата страна,
където стеле се нощта
през бурите във моята душа...
Да тръгна аз по пътя от стъкла...
Не чувствам нищо, всичко си отиде...
Те няма да тъгуват за смеха,
не, няма да им липсва мойто име...
Ще им олекне ако аз умра,
ако не ги измъчвам вече със слова
за мъката и мойта самота...
А Митко... него смятах за душа,
тъй близка до селенията горни,
а като ангелите падна вдън земя,
мерзавец се оказа, дребен, долен...
И моята любов потъпка със крака,
сега щастлив ще е ако умра!
© Катя Вълчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ти Митко го остави - не е ангел, щом е паднал в дън земи!
Огледай се, друг момък ще те покори след ... има - няма 20-30 дни
Усмивка!!!