Feb 13, 2007, 9:03 PM

Скръб

Poetry

1.1K 0 1

Приех смъртта.
Сега остава
да пристъпя от другата страна,
където стеле се нощта
през бурите във моята душа...
Да тръгна аз по пътя от стъкла...
Не чувствам нищо, всичко си отиде...
Те няма да тъгуват за смеха,
не, няма да им липсва мойто име...
Ще им олекне ако аз умра,
ако не ги измъчвам вече със слова
за мъката и мойта самота...
А Митко... него смятах за душа,
тъй близка до селенията горни,
а като ангелите падна вдън земя,
мерзавец се оказа, дребен, долен...
И моята любов потъпка със крака,
сега щастлив ще е ако умра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

О,не бъди толкова черногледа, Кате!

Ти Митко го остави - не е ангел, щом е паднал в дън земи!
Огледай се, друг момък ще те покори след ... има - няма 20-30 дни
Усмивка!!!

2007-02-13T21:13:47+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0