Скръбно

Поэзия » Другая

832 2 6

Един небесен гълъб

криле разпери, и нагоре се възнесе...

О, миг, така непрежалим!

Непостоянен вятър

изду платната корабни, и го отнесе...

О, Боже мой, да помълчим!

Обля земята в сълзи,

не се смили над нас, а облаци донесе...

О, ангел мой, за теб скърбим!

18 юни 2018 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Стихотворението за първи път е публикувано през творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 18 юни 2018 г. във фейсбук на приятел, споделям го тук, заради деня на траур 27 август 2018 г. във връзка с катастрофата София-Своге. Бог да прости починалите!

xubavka (Таня Чардакова)

Благодаря Ви, приятели!

2018-08-27T09:32:51+03:00
svetlitschka (Светличка)

Поклон, да помълчим.

2018-08-27T08:33:38+03:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Таня, присъединявам се и изразявам съчувствието си към скръбта на близките на загиналите. Поздравявам те за позицията и стойностното стихотворение. И се надявам да не ми се сърдиш, ако споделя на страницата ти стихотворението, което написах днес /ден без публикации/ по същия повод, то е кратко.

Синьото огледало се счупи -
бях си го купила срещу уроки.
Красота нова кой ще ми купи
и ще ме пази от замъци с хурки?

И ще заспя пак за сто години -
в бедното тяло са срок достатъчен.
Щом Смъртта ме целуне, ще мина
в друг епизод от живота - оттатък.

2018-08-27T07:50:22+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Нека помислим за Вечността и смирението.

2018-08-26T22:22:14+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

да помълчим

2018-08-26T20:17:06+03:00