22 февр. 2008 г., 22:38

... скръбно шепне вятърът... 

  Поэзия » Другая
783 0 7
Злокобно тъжно е навън във бяло.
Измислени души се влачат в мрак.
Очите ми изтекоха да търсят - вяло,
скръбно шепне вятърът, наш враг.
Във своя край ли е животът
или в своето начало. . .
Сред студове, погребани сърцата ни горещи,
пропуква се ледът, а времето е спряло.
Елате! Да се стоплим, да запалим свещи. . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Михайлова Все права защищены

Предложения
: ??:??