Злокобно тъжно е навън във бяло.
Измислени души се влачат в мрак.
Очите ми изтекоха да търсят - вяло,
скръбно шепне вятърът, наш враг.
Във своя край ли е животът
или в своето начало. . .
Сред студове, погребани сърцата ни горещи,
пропуква се ледът, а времето е спряло.
Елате! Да се стоплим, да запалим свещи. . .
© Гери Михайлова Все права защищены
Сред студове, погребани сърцата ни горещи,
пропуква се ледът, а времето е спряло.
Елате! Да се стоплим, да запалим свещи. . .