23 июл. 2010 г., 15:24

Скъпи, време е да те зарежа... 

  Поэзия
1975 1 27

Скъпи, време е да те зарежа...

 

Отвори вратата, без да чукаш!

Не светвай! Не взривявай тъмнината!

Това, което търси, вече тук е.

Останала е само... тишината.

 

Не казвай нищо! Няма смисъл!

Достатъчно замеряхме се с думи.

Оказах се най-лошата актриса,

не успях да изиграя празноумие.

 

Безсмислени са твойте обвинения,

отправяни с години, много вещо.

Прехвърляш подло твоята вина

върху вече отмалелите ми плещи.

 

Разбрах отдавна, че не си човекът,

когото, мислех си, добре познавам,

с години чаках, да пораснеш,

докато грешките ти оправдавах.

 

И страдах, а след туй... прощавах,

и мислех: “Може би съм свикнала!”;

Докато себе си да вярвам убеждавах,

разбрах, че да обичам съм отвикнала.

 

Със теб живях... но бях самотна!

Под покрив бях... бездомница останах!

“Обвързана”... с халка венчална;

"Завинаги!", но със безчувствен камък!

© Арина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??