Скъпи, време е да те зарежа...
Скъпи, време е да те зарежа...
Отвори вратата, без да чукаш!
Не светвай! Не взривявай тъмнината!
Това, което търси, вече тук е.
Останала е само... тишината.
Не казвай нищо! Няма смисъл!
Достатъчно замеряхме се с думи.
Оказах се най-лошата актриса,
не успях да изиграя празноумие.
Безсмислени са твойте обвинения,
отправяни с години, много вещо.
Прехвърляш подло твоята вина
върху вече отмалелите ми плещи.
Разбрах отдавна, че не си човекът,
когото, мислех си, добре познавам,
с години чаках, да пораснеш,
докато грешките ти оправдавах.
И страдах, а след туй... прощавах,
и мислех: “Може би съм свикнала!”;
Докато себе си да вярвам убеждавах,
разбрах, че да обичам съм отвикнала.
Със теб живях... но бях самотна!
Под покрив бях... бездомница останах!
“Обвързана”... с халка венчална;
"Завинаги!", но със безчувствен камък!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
