3 окт. 2009 г., 16:42

Слаба утеха

1.3K 0 3

Страдам от твоето унижение.

Виждам в очите ти презрение,

болка, тъга - готова съм да сложа край на това.

Не искам да съм с нож в ръка.

Адски ме боли от това.

Всичко в било лъжа.

 

 

От твойте чувства бях лишена.

Сякаш бях твоя мишена.

Ти си човек от лед направен,

от чувствата съвсем забравен.

В мислите си ми ти, как да те забравя, ми кажи?!

Но на теб не ти пука нали?

 

 

С други спиш, но все някога ще ми платиш!

Какво остава, освен да си вървиш.

И по този начин болката да ми спестиш.

По-този начин себе си разваляш,

не виждаш ли - така сам пропадаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Без нож в ръката ще изглеждаш по-добре при всички случаи...иначе Сандокан би ти свършил някоя услуга. Но да не стигаме до кръвопролития, пиши си, да ти е леко на душицата...Барона
  • Хубаво казано ! Единственото лошо нещо е това, което те е подтикнало да напишеш тези редове ! Успех !
  • Добро е...хареса ми! =]

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...