Слаба утеха
Страдам от твоето унижение.
Виждам в очите ти презрение,
болка, тъга - готова съм да сложа край на това.
Не искам да съм с нож в ръка.
Адски ме боли от това.
Всичко в било лъжа.
От твойте чувства бях лишена.
Сякаш бях твоя мишена.
Ти си човек от лед направен,
от чувствата съвсем забравен.
В мислите си ми ти, как да те забравя, ми кажи?!
Но на теб не ти пука нали?
С други спиш, но все някога ще ми платиш!
Какво остава, освен да си вървиш.
И по този начин болката да ми спестиш.
По-този начин себе си разваляш,
не виждаш ли - така сам пропадаш!
© Цветелина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Без нож в ръката ще изглеждаш по-добре при всички случаи...иначе Сандокан би ти свършил някоя услуга. Но да не стигаме до кръвопролития, пиши си, да ти е леко на душицата...Барона
-
Хубаво казано ! Единственото лошо нещо е това, което те е подтикнало да напишеш тези редове ! Успех !
-
Добро е...хареса ми! =]
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
