3 oct 2009, 16:42

Слаба утеха

1.3K 0 3

Страдам от твоето унижение.

Виждам в очите ти презрение,

болка, тъга - готова съм да сложа край на това.

Не искам да съм с нож в ръка.

Адски ме боли от това.

Всичко в било лъжа.

 

 

От твойте чувства бях лишена.

Сякаш бях твоя мишена.

Ти си човек от лед направен,

от чувствата съвсем забравен.

В мислите си ми ти, как да те забравя, ми кажи?!

Но на теб не ти пука нали?

 

 

С други спиш, но все някога ще ми платиш!

Какво остава, освен да си вървиш.

И по този начин болката да ми спестиш.

По-този начин себе си разваляш,

не виждаш ли - така сам пропадаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Без нож в ръката ще изглеждаш по-добре при всички случаи...иначе Сандокан би ти свършил някоя услуга. Но да не стигаме до кръвопролития, пиши си, да ти е леко на душицата...Барона
  • Хубаво казано ! Единственото лошо нещо е това, което те е подтикнало да напишеш тези редове ! Успех !
  • Добро е...хареса ми! =]

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...