Слаба утеха
Страдам от твоето унижение.
Виждам в очите ти презрение,
болка, тъга - готова съм да сложа край на това.
Не искам да съм с нож в ръка.
Адски ме боли от това.
Всичко в било лъжа.
От твойте чувства бях лишена.
Сякаш бях твоя мишена.
Ти си човек от лед направен,
от чувствата съвсем забравен.
В мислите си ми ти, как да те забравя, ми кажи?!
Но на теб не ти пука нали?
С други спиш, но все някога ще ми платиш!
Какво остава, освен да си вървиш.
И по този начин болката да ми спестиш.
По-този начин себе си разваляш,
не виждаш ли - така сам пропадаш!
© Цветелина All rights reserved.
