14 июн. 2015 г., 11:43

Слабакът в мен

812 0 0

Чакам деня, в който
ще мога да кажа
на някого
каква буря ме убива..
Душевна и жадна
за щастие да плени
у нечий Тартар
неземен...
Кога ще мога, за бога
да покажа огъня,
който ме гори като
парче хартия,
без значение на тоя свят..
Който ме кара
да се чувствам
като един
проклет слабак...
Ще може ли някой
някога да чуе
тишината покрай мен...
Да ме събуди
от болката и кошмара,
който ме убива всеки ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шери Назми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...