14.06.2015 г., 11:43

Слабакът в мен

807 0 0

Чакам деня, в който
ще мога да кажа
на някого
каква буря ме убива..
Душевна и жадна
за щастие да плени
у нечий Тартар
неземен...
Кога ще мога, за бога
да покажа огъня,
който ме гори като
парче хартия,
без значение на тоя свят..
Който ме кара
да се чувствам
като един
проклет слабак...
Ще може ли някой
някога да чуе
тишината покрай мен...
Да ме събуди
от болката и кошмара,
който ме убива всеки ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шери Назми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...