Слабият човек

DiDet00 (Диана)
1 0

1 авг. 2014 г., 15:55

Поэзия » Философская

273 0 0

И в мрака - непрогледна вечност,

Събираща се в сто крила,

В сто крила на птици,

Посърнали във моята душа.

От тях не виждам слънце,

А само облаци и прах,

Но никога не се огъвам,

Не вярвам и не се осланям в тях.

И може с вик, бързо да ме пресече,

Страхът, че сто крила ще останат винаги във мен,

Но аз не се предавам, за мен страхът е само лек,

Лекът на най-безочливата болест,

Болестта на слабия човек.