И в мрака - непрогледна вечност,
Събираща се в сто крила,
В сто крила на птици,
Посърнали във моята душа.
От тях не виждам слънце,
А само облаци и прах,
Но никога не се огъвам,
Не вярвам и не се осланям в тях.
И може с вик, бързо да ме пресече,
Страхът, че сто крила ще останат винаги във мен,
Но аз не се предавам, за мен страхът е само лек,
Лекът на най-безочливата болест, ...