Слабост
Как мразя да съм слаба
и сърцето ми да ме предава,
как мразя да усещам топлината,
а студът през мене да минава,
как мразя с поглед да разкъсвам,
а устните все теб да търсят.
В душата раните оставих
на сърцето с обич да лекува
в нежен поглед, щом изплуват
твоите невиждащи очи...
И само теб... и мразя, и обичам,
и само теб... не мога да отричам.
Когато в мен гори и студ, когато има,
като вълчица хищно тебе диря.
Как мразя да съм крехка -
във ръцете изкустни съм искрица,
от твойте ласки буен огън
като ток по тялото протича.
Как мразя... как...
устните с вкуса на на старо вино
отпивам жадно...
вземе ми всичко - не ще ти стане хладно.
Омразата стопи се - любовта остана,
от твойта сила днес съм окована,
ръцете ми те търсят - гласът трепери,
първична нежност сърцето ти намери.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
