raccing (Радка Иванова)
153 453
17 nov 2007, 18:08

Слабост  

  Poesía » De amor
573 0 5

Как мразя да съм слаба

и сърцето ми да ме предава,

как мразя да усещам топлината,

а студът през мене да минава,

как мразя с поглед да разкъсвам,

а устните все теб да търсят.

В душата раните оставих

на сърцето с обич да лекува

в нежен поглед, щом изплуват

твоите невиждащи очи...

И само теб... и мразя, и обичам,  

и само теб... не мога да отричам.

Когато в мен гори и студ, когато има,

като вълчица хищно тебе диря.

Как мразя да съм крехка -

във ръцете изкустни  съм искрица,

от твойте ласки буен огън

като ток по тялото протича.

Как мразя... как...

устните с вкуса на на старо вино

отпивам жадно...

вземе ми всичко - не ще ти стане хладно.

Омразата стопи се - любовта остана,

от твойта сила днес съм окована,

ръцете ми те търсят - гласът трепери,

първична нежност сърцето ти намери.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се ,че открих една
    прекрасна поезия. С обич, мила Радка.
  • прекрасно е браво
  • Благодаря ти,
    че ме мразиш искрено,
    че хвърляш всички спомени
    зад борда.
    Омразата създава независимост,
    а любовта - заробва.

    Сега от мен
    внезапно се отказваш ти,
    от мойте думи,
    жестове и книги...
    Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
    аз чувам звън
    на паднали вериги.

    Сега живея леко и естествено -
    встрани
    от твоите прищевки странни.
    И пак отляво
    е сърцето ми наместено.
    Лекувам рани.

    Раздялата сравнявам
    със възкръсване,
    със музика на Моцарт, със безкрая...
    Ако не беше твоето отсъствие,
    щях да повярвам,
    че съм в рая.

    Георги Константинов
  • Така е..любовта не може да бъда победена! 6 от мен
  • Много трогващо стихче!
    С Обич.
Propuestas
: ??:??