В един миг просто ще спра.
Да храня това неблагодарно очакване.
Срещу вятъра ще се завъртя
и ще хвърля надеждите без протакане.
В един миг просто ще спра.
Да отглеждам всемирно разбиране.
На търпението ще освободя скоростта,
ще предизвикам неочаквано сбиване.
В един миг просто ще спра.
Да бутам с гръб непрестанното търсене.
Ще пусна в отпуска любовта
и от сърце ще мразя до втръсване.
В един миг просто ще спра.
Да пилея живот във излишни емоции.
Ще оставя надеждата без крила
и ще се радвам на дневните порции.
В един миг просто ще спра.
И вероятно ще получа оценка Отлично!
Но дори и смърт да го нарекат,
след него ще ми е съвсем безразлично.
© Люсил Все права защищены
Нико, и си прав, и не съвсем. Тонът на стиха не е пораженчески, абсолютно напротив! Прочети го като марш, а не като балада и ще стане