Сладки сънища
В очите й - сапфирен кристал,
грее лазур приказно син.
Косите - златен къс засиял,
устните - огнен рубин!
Зъбите й - перли безценни!
Гръдта й - благороден корал!
С тези богатства неземни-
бих могъл да съм крал!
До нея друга - с оникс коси.
Очите - тайнствен изумруд.
Кожата й от седеф - блести!
С усмивка - прави ме луд!
Ръцете - искрящо сребро!
Лице - с блясъка на опал!
О, Богиньо, за добро, или зло -
аз отдал бих ти се цял!
Изведнъж се събудих. Двете самодиви
се стопиха, като снежинки върху дланта.
Около мен бяха стените сиви,
от възторгът ми нямаше и следа!
Изгледах с яд свойто леговище -
поне да бях успял да разбера,
кое от тези две съкровища,
щях да си избера!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калин Пантов Все права защищены
Един лир. герой се беше опреличил на магаре между две копи сено, което не знае от коя да се наяде. И решава да пробва и двете.