4.03.2021 г., 14:51

Сладки сънища

775 0 1

В очите й - сапфирен кристал, 

грее лазур приказно син. 

Косите - златен къс засиял, 

устните - огнен рубин! 

 

Зъбите й - перли безценни! 

Гръдта й - благороден корал! 

С тези богатства неземни-

бих могъл да съм крал! 

 

До нея друга - с оникс коси. 

Очите - тайнствен изумруд. 

Кожата й от седеф - блести! 

С усмивка - прави ме луд! 

 

Ръцете - искрящо сребро! 

Лице - с блясъка на опал! 

О, Богиньо, за добро, или зло - 

аз отдал бих ти се цял! 

 

Изведнъж се събудих. Двете самодиви

се стопиха, като снежинки върху дланта. 

Около мен бяха стените сиви, 

от възторгът ми нямаше и следа! 

 

Изгледах с яд свойто леговище - 

поне да бях успял да разбера, 

кое от тези две съкровища, 

щях да си избера! 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Началото напмня Хайне:
    ,,Saphire sind die Augen dein,
    Die lieblichen, die süßen.
    (...)
    Rubinen sind die Lippen dein...,,
    Нататък става друго. От двете - ни една. А ако и двете бяха там, пак не лесно. Един лир. герой се беше опреличил на магаре между две копи сено, което не знае от коя да се наяде. И решава да пробва и двете.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...