Сладки сънища
В очите й - сапфирен кристал,
грее лазур приказно син.
Косите - златен къс засиял,
устните - огнен рубин!
Зъбите й - перли безценни!
Гръдта й - благороден корал!
С тези богатства неземни-
бих могъл да съм крал!
До нея друга - с оникс коси.
Очите - тайнствен изумруд.
Кожата й от седеф - блести!
С усмивка - прави ме луд!
Ръцете - искрящо сребро!
Лице - с блясъка на опал!
О, Богиньо, за добро, или зло -
аз отдал бих ти се цял!
Изведнъж се събудих. Двете самодиви
се стопиха, като снежинки върху дланта.
Около мен бяха стените сиви,
от възторгът ми нямаше и следа!
Изгледах с яд свойто леговище -
поне да бях успял да разбера,
кое от тези две съкровища,
щях да си избера!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Пантов Всички права запазени
Един лир. герой се беше опреличил на магаре между две копи сено, което не знае от коя да се наяде. И решава да пробва и двете.