От тежкия ден изморена,
тя прибра се във своята стая
и веднага бе запленена.
Нещо красиво във миг я омая.
Тя отиде до него щастлива,
погледна го с поглед озарен.
Ах, беше толкова красива,
щастлива след тежкия ден.
Тихо въздъхна с любов във сърцето.
Към него тя не изпитваше свян.
Нежно погали го тя със ръцете.
Усещаше как идва най-сладкият блян.
Пада от нея вече тежка умора,
открила красива любов без измама
във малко бурканче, пълно до горе
със сладкото от ягоди на мама.
© Мартин Василев Все права защищены