Jun 10, 2012, 1:58 PM

Сладко

  Poetry » Other
989 0 2

От тежкия ден изморена,

тя прибра се във своята стая

и веднага бе запленена.

Нещо красиво във миг я омая.

 

Тя отиде до него щастлива,

погледна го с поглед озарен.
Ах, беше толкова красива,

щастлива след тежкия ден.

 

Тихо въздъхна с любов във сърцето.

Към него тя не изпитваше свян.

Нежно погали го тя със ръцете.

Усещаше как идва най-сладкият блян.

 

Пада от нея вече тежка умора,

открила красива любов без измама

във малко бурканче, пълно до горе

със сладкото от ягоди на мама.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...