10 jun 2012, 13:58

Сладко

  Poesía » Otra
987 0 2

От тежкия ден изморена,

тя прибра се във своята стая

и веднага бе запленена.

Нещо красиво във миг я омая.

 

Тя отиде до него щастлива,

погледна го с поглед озарен.
Ах, беше толкова красива,

щастлива след тежкия ден.

 

Тихо въздъхна с любов във сърцето.

Към него тя не изпитваше свян.

Нежно погали го тя със ръцете.

Усещаше как идва най-сладкият блян.

 

Пада от нея вече тежка умора,

открила красива любов без измама

във малко бурканче, пълно до горе

със сладкото от ягоди на мама.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...