10 jun 2012, 13:58

Сладко

  Poesía » Otra
988 0 2

От тежкия ден изморена,

тя прибра се във своята стая

и веднага бе запленена.

Нещо красиво във миг я омая.

 

Тя отиде до него щастлива,

погледна го с поглед озарен.
Ах, беше толкова красива,

щастлива след тежкия ден.

 

Тихо въздъхна с любов във сърцето.

Към него тя не изпитваше свян.

Нежно погали го тя със ръцете.

Усещаше как идва най-сладкият блян.

 

Пада от нея вече тежка умора,

открила красива любов без измама

във малко бурканче, пълно до горе

със сладкото от ягоди на мама.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...