10.06.2012 г., 13:58

Сладко

984 0 2

От тежкия ден изморена,

тя прибра се във своята стая

и веднага бе запленена.

Нещо красиво във миг я омая.

 

Тя отиде до него щастлива,

погледна го с поглед озарен.
Ах, беше толкова красива,

щастлива след тежкия ден.

 

Тихо въздъхна с любов във сърцето.

Към него тя не изпитваше свян.

Нежно погали го тя със ръцете.

Усещаше как идва най-сладкият блян.

 

Пада от нея вече тежка умора,

открила красива любов без измама

във малко бурканче, пълно до горе

със сладкото от ягоди на мама.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...