15 окт. 2018 г., 07:39

Слагай усмивката 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 4
734 2 1
Няма как, мила. Не бива! Не става!
Трябва да свикнеш със тази забрава.
Както и с трудната мисъл, че още
все ще го търсиш в самотните нощи.
Ако успееш все пак да заспиш,
ти ще сънуваш, че с него грешиш.
Сънният допир ще те възбужда
и прималяла, ще се събуждаш.
А мисълта, да си плътно до него,
ще предизвиква в теб, сладостна нега.
Спри да боксуваш. Юмруци стисни.
Слагай усмивката. И отмини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »