Няма как, мила. Не бива! Не става!
Трябва да свикнеш със тази забрава.
Както и с трудната мисъл, че още
все ще го търсиш в самотните нощи.
Ако успееш все пак да заспиш,
ти ще сънуваш, че с него грешиш.
Сънният допир ще те възбужда
и прималяла, ще се събуждаш.
А мисълта, да си плътно до него,
ще предизвиква в теб, сладостна нега.
Спри да боксуваш. Юмруци стисни.
Слагай усмивката. И отмини.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
