28 янв. 2013 г., 09:50

Слава

1.8K 0 1

Но... Сторете ми път!
Аз съм вашата слава.
Имам свой коневръз,
вдигам - пиедестали.

И купувам Охолство!
Давам с чифт очила,
розовеещи, с Господ
да поспрете. На лаф.

И не викайте, моля!
Че съм хубава знам,
а след хиляди роли,
вече мога без свян,

като ангел спасител
да проникна в Душа,
да завържа мечтите
и да хвърля в бунар,

до Надеждите сини
и - предишния плам!
Промененият климат,
пък да срути Сезам...

После ставам на лед!
Аз Ви казвам! Учтиво.
Та с какво да ме спре,
разумът е страхливец

и не виждате в плен,
как съм вещица сива,
щом за дълго със мен
се откриете в близост.

Че съм властница? Не!
В миг преди да си ида,
бих Ви питала: Днес...
да почерпя ли с вино?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...