(продължение от 5 декември 2019)
II. Забрави ли
Ръце към теб протягах в късни доби,
косите виж ми – целите са бели!
Залягах над любимото си хоби –
с творения, без свят да са видели.
Какво постигнах, мила моя Слава,
до где щурмувах медии, печата?
Наместо зърно – трупах само плява...
а златото – на ситите в торбата.
С медали кичиш чуждите ревери,
отсядаш на претрупаните маси:
с меса, колбаси, риби и хайвери –
да пълниш нощем ситите стомаси.
9 – 15 февруари 2003
(следва)
© Иванъ Митовъ Все права защищены
Спокойна вечер!