Dec 6, 2019, 3:03 PM  

Слава II

1.2K 7 6

(продължение от 5 декември 2019) 

 

                II. Забрави ли

 

Ръце към теб протягах в късни доби,

косите виж ми – целите са бели!

Залягах над любимото си хоби –

с творения, без свят да са видели.

 

Какво постигнах, мила моя Слава,

до где щурмувах медии, печата?

Наместо зърно – трупах само плява...

а златото – на ситите в торбата.

 

С медали кичиш чуждите ревери,

отсядаш на претрупаните маси:

с меса, колбаси, риби и хайвери – 

да пълниш нощем ситите стомаси.

 

9 – 15 февруари 2003

 

             (следва)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара, Лидия! Желая ти много творчески успехи!
    Спокойна вечер!
  • "Наместо зърно- трупах само плява,
    а златото- на ситите в торбата"
    Иван, "твоите творения" са пропити с нравственост и човешко достойнство. Допада ми лириката ти, защото е специфичен протест към пошлото и суетата. И затова творчеството ти е един своеобразен израз на твоя начин на мислене! Адмирации, Иван!
  • Благодаря на Димитрина, Данаил, Мариана, Ангелче и Гавраил че намериха време и търпение да прочетат тази част от поемата На тях и на тези, които поставиха в любими или само прочетоха - хубави и успешни декемврийски дни!
  • Очаквам катарзиса на лирическия.
    Поздрав!
  • Много е искрено, Иване! Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...