В редици наредени,

изпъчили гърди,

маршируват синове,

чеда майчини добри.

Щиковете им блестят

в небесата над тях

железни F-ки кръжат.

Верижен звяр нивата разравя,

над безплодната поляна взривове кънтят.

На парчета раздробени

войничета сенат покосени!

Радиото пращи, бучи:

„- Напред, напред врагът коси!“

Сред огън и шрапнели

умират божествени души!

Зад тях дявол

в сако

нагло мърмори в сутрешните новини:

„- Към победа, напред войните ми“

 А неговото дете,

с бяло носле

на Малдивите гръбчето си пече!

Реки от кръв давят младостта,

старци в меки кресла

обсъждат следващата „славна“ война!