Jan 27, 2024, 4:00 PM  

„Славата“ на войната

  Poetry » Other
478 1 0

В редици наредени,

изпъчили гърди,

маршируват синове,

чеда майчини добри.

 

Щиковете им блестят

в небесата над тях

железни F-ки кръжат.

Верижен звяр нивата разравя,

над безплодната поляна взривове кънтят.

 

На парчета раздробени

войничета сенат покосени!

 

Радиото пращи, бучи:

„- Напред, напред врагът коси!“

 

Сред огън и шрапнели

умират божествени души!

 

Зад тях дявол

в сако

нагло мърмори в сутрешните новини:

 

„- Към победа, напред войните ми“

 

 А неговото дете,

с бяло носле

на Малдивите гръбчето си пече!

 

Реки от кръв давят младостта,

старци в меки кресла

обсъждат следващата „славна“ война!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...